‘ГРАДСКИ ЦЕНТЪР_Д’
Тип: Международен архитектурен конкурс
Площ: 108 000 m2
Проект: 2022
Награда на журито: Второ място
Екип: AnyColor, PONY architects, NSSN design
В търсене на дефиниция за „най-добрия и най-благоприятен за живеене град“ нашият екип се обединява около хипотезата, че това би трябвало да бъде „очарователният оживен град” – нито само технологично „умен“, нито само исторически.
В отговор на заданието на конкурса, своеобразната ценностна система на нашето проектно предложение насочва поглед към поетиката на по-широката територия на Добруджанското плато, в което град Добрич заема важно място. Разглеждаме понастоящем унифицираното и без видимо отношение към формиращите го сгради централно градско пространство на Добрич като място, което да преразкаже архитектурно (не буквално) пейзажа на Добруджа и да се свърже по-тясно с територията.
‘ГРАДСКИ ЦЕНТЪР_Д’
Тип: Международен архитектурен конкурс
Площ: 108 000 m2
Проект: 2022
Награда на журито: Второ място
Екип: AnyColor, PONY architects, NSSN design
В търсене на дефиниция за „най-добрия и най-благоприятен за живеене град“ нашият екип се обединява около хипотезата, че това би трябвало да бъде „очарователният оживен град” – нито само технологично „умен“, нито само исторически.
В отговор на заданието на конкурса, своеобразната ценностна система на нашето проектно предложение насочва поглед към поетиката на по-широката територия на Добруджанското плато, в което град Добрич заема важно място. Разглеждаме понастоящем унифицираното и без видимо отношение към формиращите го сгради централно градско пространство на Добрич като място, което да преразкаже архитектурно (не буквално) пейзажа на Добруджа и да се свърже по-тясно с територията.
Историческите наслагвания на ХХ век са формирали почти изцяло облика на центъра на град Добрич. Наследството, което оставят, са впечатляваща по размерите си система от площади и пешеходни улици. Те са от една страна отдалечени от мащаба на човешкото тяло и трудни за овладяване, подходящи само за формално организирани събития от типа на манифестации и митинги, формално уеднаквени и не-общуващи с входовете и фасадите на сградите, които ги дефинират и често блокирани от елементи на стихийното благоустройство като клоцовете. От друга страна обаче те са обширни, освободени от автомобилно присъствие и проблеми с достъпността и съдържащи огромен потенциал да свържат и смислово, освен физически, многообразието от различни по мащаб и вид обществени и търговски сгради, намиращи се в центъра на града.
През 1970 г. е одобрен застроителният план, който цели да насочи развитието на града в посока на изискванията на съвременната социалистическа урбанистика: улиците се изправят и разширят, а мащаба на средата и застрояването драстично се сменя. За да се освободи терен за новото строителство обаче, са разрушени почти всички емблематични сгради от първата половина на ХХв. Коренно се променя и облика на пл. Шадравана (сега пл. Свобода), който следва да бъде много по-просторен.
Улична мрежа от 1968 г.: Преди големите градоустройствени промени от 70-те и 80-те години на ХХв. Добрич (тогава Толбухин), има търговско-занаятчийски облик. Улиците му са малки и криволичещи. Съществуващата градска среда е с нискоетажна традиционна архитектура.
Главните улици, минаващи през центъра са основните артерии по които се движи автобусния и автомобилния трафик.
Улична мрежа от 1988 г.: Центърът е изцяло освободен от автомобилен трафик, главните улици са изправени и разширени, а търговските обекти и сградния фонд по тях са обновени.
От една страна радикалните градоустройствени промени създават конфликти в градската тъкан и заличават голяма част от архитектурното наследство, но от друга страна оставят обширна пешеходна зона и разнообразие от обществени сгради.
ЧОВЕКО-ОБЕМ НА ПЛОЩАДНИТЕ ПРОСТРАНСТВА
Центърът на Добрич предлага множество от площадни пространства, вътрешни дворове на сгради и различни “джобове” по периферията на пешеходните улици.
Ако измерим тези публични пространства, но не в квадратни метри, а в мерна единица, базирана на размерите на човешкото тяло (точки, на разстояние 2м един от друг), можем да получим по-ясна представа за разнообразието в площта и обема на пешеходната среда в Добрич.
В унисон с мотивацията на авторите на заданието, съдържаща се в поетичното подзаглавие на конкурса – „За мравките и хората“ – потенциалът на тези мащабни пешеходни градски пространства се съдържа във възможността те да бъдат преосмислени по посока поощряване на оживлението и отчитане на различните модели обитаване на съвременните градски пространства.
Проектът търси реалистична проява на поетичния прочит на територията, която адекватно да се вмести в бюджетните изисквания. Така предложените намеси рядко са базирани на големи архитектурни жестове, а по-скоро на внимателно вглеждане в отделните зони и подобряването на градското обитаване във всяка от тях. Заимстващо структурни и визуални похвати от територията на Добруджанското плато, предложението ни натоварва с нов смисъл взаимоотношенията между център и периферия на площадните и улични пешеходни пространства, за да разрие скрития им потенциал.
Центърът запазва добрата свързаност, която обширните пешеходни зони на централната градска част осигуряват понастоящем, като по аналогия с организацията на извънградските територии подчертава възможността за транзитно придвижване както на пешеходци, така и на велосипеди, в средната най-отворена част на основните площади и улици. Предвижда се премахване на ненужните физически препятствия като клоцове около съществуващите дървета и функционално ненужни терасирания и бордюри, като на тяхно място, според възможностите, произтичащи от начина на посаждане на дървесната растителност, която проектът запазва изцяло, предвижда изравняване на настилките, плавни хълмовидни преходи в тях или нови места за сядане под сянката на дърветата.
НАСТИЛКИТЕ
Редуването на различни настилки в преформулираните обществени пространства е решение на проблеми в няколко различни направления. В проекта си комбинираме водопропускливи и непромокаеми настилки (запазваме съществуващата бетонна основа). По този начин постигаме търсения баланс на водите, като една част се поглъща по естествен начин от терена, а друга успяваме да съберем, отведем и преизползваме за нуждите на площада. Разнообразното третиране и обособяване на под-зони е силен жест в посока приближаване към човешкия мащаб. Големите еднообразно решени открити пространства в градовете създават усещане за липса на принадлежност и създава сурова, празна и незавършена атмосфера там, противоречаща на естествената човешка необходимост от колорит, обживяване и динамика. С други думи мащабът на зоната изисква паралелно поместване на широка гама от активности, които ние условно разграничаваме със смяна на материалността.
Важен елемент, който поддържа баланса в проекта, е подборът на настилки и тяхната възможност не само да се съчетават, но и да се смесват и да преливат една в друга. Затревените площи са организирани по периферията на всяко от обособените открити градски пространства, а в точките, където срещат комуникационни артерии, еволюират в паркови настилки от стабилизирана почва (поцолан) или са отделени с плочко-пътека от бетонни плочи. Продължението на парковите настилки от стабилизирана почва към централните зони с по-площаден характер е изведено като последните се комбинират с ансамбли от бетонни плочи, интегрирани в тях. Те на свой ред плавно правят връзката със зоните с шлайфан бетон и паваж. Асфалтът е финиш с важна роля, който маркира входовете на централната зона, приобщавайки ги с външната за територията градска среда и улиците с автомобилно движение. Това дава възможност на следващ етап плавно да продължи развитието на концепцията и отвъд границите на „Зона Б“.
ЗОНА ПРЕД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ
Основен композиционен център в проекта от преустройството на центъра от 80-те години е пространството пред хотел “България”. Проектантския екип тогава включва богата програма от търговски, културни и развлекателни функции, изразена в сложния ансамбъл от подземни и надземни намеси.
С течение на времето, различни намеси все по-рязко отдалечават зоната от първоначалното намерение за нейното ползване. Въпреки това и днес, в хаотичен маниер, мястото е припознало свой сюжет и е будна част от центалната зона.
С намесата си пред хотел “България” се стремим да организираме функционално и визуално, вече припознатите от зоната търговски и атракционни функции. Проектираме структура, която съчетава търговка площ с обслужващи помещения, асансьор и детско съоръжение. Чрез разширяване на подземната зона, обособяваме високите дървесни видове в затревен кът, ориентиран към централната ос.
Интервенциите свързани с терена и подхода към подземната част са ключови за неговото пълноценно ползване, като част от градската тъкан.
Доказано добра практика за обживяването на централните градски площади е присъствието на кътове за социализация и заведения. Те са приветливи, както за местните жители, така и за туристи. Тяхното присъствие има ценна добавена стойност, променя динамиката и създава усещане за общност.
Разработката обособява два къта с възможност за сядане на ниво /0/ към фууд корт щандовете и на ниво/+1/ където сградата прераства в два кафе-щанда, детско съоръжение с пързалки, стена за катерени и игра, а покривът работи като бар-маса.
ВОДНИ ПЛОЩИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
Аналогичен на този при настилките е подходът ни и към интегрираните водни площи в зоната. Те са свързани помежду си, преливат една в друга и се променят спрямо зоната, в която попадат или направлението, по което вървят. В зоните, паралелни на централната ос, водните площи се разширяват и се превръщат в интерактивни канали за рекреация и детски игри. В тях са поместени различни съоръжения за деца, а за възрастните са организирани сядания. Перпенидикулярното пресичане на ходовите линии става с тънки водни артерии, които са пропорционирани така, че да не пречат на пешеходното и велосипедно придвижване. Те водят до микроцентрове с малка водна площ в кръгло корито. Началото и края на водната площ са две водещи композиционни и акцентни намеси, разположени на двата площада – „Свобода“ и „Възраждане“. Както много от другите намеси в проекта, водните площи имат принос и за подобряване на микроклимата в централните градски пространства.
Под настилките на площада предвиждаме мрежа от дренажни и отводнителни инсталационни трасета, които водят към обща централен резервоар за събиране на дъждовни и теренни води, давайки възможност за преизползване за напояване и водни атракциони, което отново е в общия етос на проекта всички решения да имат и икономическо и екологично измерение.
ПЛ. СВОБОДА И ПЛ. ВЪЗРАЖДАНЕ
На площад „Свобода“ запазваме позицията на паметника на „Св. св. Кирил и Методий“, като създаваме нов постамент в унисон с цялостната намеса. Фронтът на постамента представлява водна каскада, който от една страна въвежда тематично водните площи в другите зони, същевременно малка част от водата се разлива по бетонната основа на площада създавайки тънко водно огледало, върху което богато озеленения гръб на паметника рефлектира и съответно допълнително го акцентира. В широката част на площад „Възраждане“ предвиждаме широкообхватен сух фонтан, който в подходящ сезонен сценарий на на активна работа би бил привлекателна зона за детски игри и занимания, но същевременно в моментите, когато е изключен, позволява ползването на площада в стандартен вид, подходящ за срещи и събирания на голям брой хора. В ос на фонтана разполагаме отворена градска сцена (подиум), а стъпалата на близката сграда са преустроени като трибуни.
ТЪРГОВСКИ ПЛОЩИ
В намесата си се стремим не да ограничваме микро бизнеса на локално ниво, а точно обратното – да припознаем и окуражим потенциала му като активен участник във формирането на градската среда, който дори и към момента допринася за оживлението в пешеходните зони. За свободностоящите търговски обекти предлагаме нов вид киоски и структури, носители на съвременна архитектурна визия, които с обтекаемата си геометрия позволяват лесно преминаване и не възпрепятстват достъпа до вече установените търговски площи в сградите по периферията. В проекта си предлагаме места за временни коледни или фермерски базари, както и свободни площи за други временни атракциони и рекреационни дейности. Цветовата и материална гама на модулите са извлечени от средата и интерпретирани по нов начин. Делничният контекст на градския пейзаж се намира в особен вид еклектична хармония, единствено постижима чрез постепенна еволюция и наслагване, поради което и материалите на новите търговски обекти са леки и модерни, търсено нетрадиционни за средата, но в хармония с нея. Допълнителен аспект на търговските киоски и участието им в нощния светлинен пейзаж на проектните открити пространства.
ВЕЛОМРЕЖА
Предвид мащаба на проектната зона и предходното ѝ предназначение за манифестации и паради считаме, че в ежедневен план в часовете с по-слаби човекопотоци не би било проблем велосипедистите да се движат свободно из зоната. Въпреки това е важно да дадем ясна и лесно четима индикация къде велосипедистите имат предимство, за да се избегнат инциденти в по-натоварените часове. Настилката, маркираща велоалеята, попада в логиката на цялостното третиране на настилките в рамките на проекта, т.е. пресичайки различни зони на обособените „дворове“ в периферията на пространствата, еволюира, но остава винаги различима от прилежащите настилки и обозначена с пиктограма.
В проекта предвиждаме велосипедната артерия да продължи на север по бул. „25-ти Септември“, както и на запад по ул. „България“, която е по-широка и не толкова натоварена като ул. „Независимост“.
СПОРТ
Спортът е интегриран косвено в зоната чрез структурирането на велоалеята, която е подходяща за различни мероприяти, а по-конкретно на допълнителни определени места разполагаме и възможности за тенис на маса. Извън сезон бетонните настилки са подходящи за скейтборд и други градски спортове, а с идеята за намеса върху фасадата на Централния мол, която Община Добрич да предложи като форма на възможно публично-частно партньорство, в програмата на площадните пространства би се включило и спортно катерене за деца и за възрастни.
Стъпвайки на положителната роля на живата природа в градския живот по принцип, и в контекста на Добрич – по-конкретно (градският парк “Св. Георги” е едно от най-популярните сред гражданите обществени пространства), проектът оставя до голяма степен непрограмирана възможността за спорт, основана на сезонността и осъзнаването на различните градски ритуали, свързани с нея (прекарване спокойно време на открито през лятото, радост от пролетните и есенните цветове, пролетни и зимни празници, предполагащи обществени събирания).
ДЕТСКИ КЪТОВЕ И ПЛОЩАДКИ
Както и с останалите компоненти, така и тук предвиждаме множество по-малки кътове, вместо една концентрирана зона с конкретната функция. Детски зони с разнообразен характер попадат в зоната на сегашния „КООП“ пазар, пред хотел „България“, точково из зелените площи, както и край всяко от водните съоръжения.
ОСВЕТЛЕНИЕ
Линеен пространствен елемент маркира границите и подходите в цялата „Зона Б“, като освен символна, неговата роля е и на основен носител на новото площадно интегрирано осветление, което балансирано осветява и допълнително структурира цялата зона на проектните намеси. Предвиждаме и осветление, интегрирано в настилката на централна „бяла ивица“, както и в търговските преместваеми обекти, изградени от транслуцентен материал.
ЗЕЛЕНИ ПЛОЩИ
Затревените площи са организирани така, че да не запречват основната ходова линия, а в точките, където срещат комуникационни артерии, прерастват в паркови настилки или са отделени с плочко-пътека от бетонни плочи. Разполагаме тесни ивици по протежението на площадите, богато озеленени с декоративни видове. Затревяването на по-големи площи в рамките на проектното предложение не е с декоративен характер и е търсено като освободено от преместваеми обекти природно градско пространство, предназначено за уединение и рекреация.
ЗОНА ПРЕД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ
Основен композиционен център в проекта от преустройството на центъра от 80-те години е пространството пред хотел “България”. Проектантския екип тогава включва богата програма от търговски, културни и развлекателни функции, изразена в сложния ансамбъл от подземни и надземни намеси.
С течение на времето, различни намеси все по-рязко отдалечават зоната от първоначалното намерение за нейното ползване. Въпреки това и днес, в хаотичен маниер, мястото е припознало свой сюжет и е будна част от центалната зона.
С намесата си пред хотел “България” се стремим да организираме функционално и визуално, вече припознатите от зоната търговски и атракционни функции. Проектираме структура, която съчетава търговка площ с обслужващи помещения, асансьор и детско съоръжение. Чрез разширяване на подземната зона, обособяваме високите дървесни видове в затревен кът, ориентиран към централната ос.
Интервенциите свързани с терена и подхода към подземната част са ключови за неговото пълноценно ползване, като част от градската тъкан.
Доказано добра практика за обживяването на централните градски площади е присъствието на кътове за социализация и заведения. Те са приветливи, както за местните жители, така и за туристи. Тяхното присъствие има ценна добавена стойност, променя динамиката и създава усещане за общност.
Разработката обособява два къта с възможност за сядане на ниво /0/ към фууд корт щандовете и на ниво/+1/ където сградата прераства в два кафе-щанда, детско съоръжение с пързалки, стена за катерени и игра, а покривът работи като бар-маса.
ПОГЛЕД ОТ ВХОДЪТ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ ПОЩИ
В проекта си маркираме смел и категоричен подход, който дава възможност на централната зона да направи още една крачка към подобряване на средата. Фасадата на Централен МОЛ Добрич в момента поражда конфликт, бидейки единствен чужд за ансамбъла от сгради елемент. Според нас има възможност тя да заработи по-добре както в интереса на града, така и ф интереса на собственици и предприемачи. Илюстрирали сме сцюжет, в който се изгражда нова независима структура с функция на стена за катерене. Подходите на приземно ниво се запазват, като стената се ползва от балкон над приземното ниво. Естествената светлина продължава да влиза в сградата през ажурни полета. Предвидо е поле за брандиране, а цялата нова структура предвиждаме да бъде облечена в графика, характерна за региона и града.
